Как ще разкъсаш съня ми с ръцете си плахи?
Как ще разплачеш по чашата капките тъмни?
Още съм твоя — разбрах го, когато се сляха
устните наши, а после спокойно се съмна.
Знаци такива не праща съдбата случайно.
Танц съм последен, последната жажда за обич.
Скрий в сетивата си думите, допира, тайните —
всичко видяно и чуто през зимната доба.
Втурвай ръцете си смело — светът ни очаква!
Звездно вали и дори тишината е луда!
Щом ме прегърнеш, сърцата ни бият еднакво.
Нека до нас задържим прероденото чудо! ...