Jan 3, 2022, 1:05 AM

Последна нощ 

  Poetry » Love
421 0 2

Умирам бавно от отровата ужасна -

без мен не можеш, но със друг живееш ти.

Пореден миг откраднат и живота е прекрасен,

а после стискам зъби и сърцето ми кърви...

 

Тази нощ умирам за последно. И без драма

искам утре в облак черен да се преродя.

Необратимо разделени, вече нивга двама,

и спомени разкъсани ще хвърлям под дъжда...

 

(на моята Моника, 16-06-2021).

 

 

© Иво Хаджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??