Oчите й влажни, опустушената й душа,
в самотния им дом седнала сред нищото
по лицето й едва пъплеше последната сълза,
простена и захвърли му писмото в пепелището.
"неискам думите ти голи и обещанията празни
този път е нужно много повече от това,
да простя отново, да преглътна и забравя
това от мен не искай, не го искай никога!
Имахме вече ние нашето време и то си замина,
ореол над нас сякаш се бе възвисил
когато крачихме заедно верни на нашата клетва,
всеки на другия своето сърце поверил. ...