Dec 6, 2012, 7:42 PM

Последна самота 

  Poetry » Phylosophy
699 0 6
Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна;
писъкът разля се пък в безкрая;
усмивката не спря и в тази къща,
а отби се тук единствено лодкаря.
Топло расо скрива господинът.
Говори рядко, сила иде от гласа.
Точно сочи и девизът,
че веднъж се чуват само тез слова.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Петров All rights reserved.

Random works
: ??:??