Последна среща
Отново влязох във кафето,
за среща в нашето кафе,
а ти стоеше в сепарето,
потриваше от студ ръце.
"Е, тук съм вече, усмихни се,
за мене чай, за теб коняк!
Я виж, навънка свечери се,
а ние сме на топло пак!"
Ръка протягам да те стигна,
така ми липсваш нощ и ден!
Сълзите стискам, без да мигна,
със мислите за теб и мен!
Май твърде много време мина,
от тези срещи ме боли,
но днес душата те проклина,
щом тръгна си и ти тръгни!
Със моя спомен бях на среща,
последна среща бе за нас.
Подадох му ръка гореща
и пожелах на добър час!
Нощта навън пак беше звездна,
през рамо го погледнах аз.
Стопи се той, за миг изчезна,
"Прости!" - прошепнах му без глас.
© Евгения Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Харесах стиха.....!!!
-
Успех през новата година, все така чувствена поезия да четем !
-
Мъка понесена с достойнство. Какво по-ценно от култура в отношенията?! Поздравления!
-
Тъжно! Разделите са винаги трудни. Много добре си изразила чувствата си!
Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
