Последна среща
За срещата
пристигнах аз,
изпреварих
уречения час,
със сако на рамо,
цвете в ръка
и стиснала душата ми
до болка тъга.
Родена от спомените,
нахлули в мен,
за звездната нощ
превърната в ден,
когато абитуренти бяхме
и до сутринта не спряхме
да танцуваме, лудуваме
и пеем,
да се прегръщаме, целуваме
и смеем
обзети от щастие,
любов и мечти.
За искрящите в очите
мънички сълзи,
че дошъл е краят
и когато зазори
ще отлетим като птици
на различни страни.
Стоя сам
пред двете врати,
на които годините
оставили са следи,
на ресторанта,
където бе бала,
в душната
задимена зала
и чакам
да дойде часа,
с оредели редици
да се събере класа.
По двойки, тройки
и сами
запристигаха,,младежи"
с посивели коси.
Дамите в ръцете
с букети цветя.
Сърцето потрепна:
,,Това е Тя!"
Първата любов
с кадифените коси,
с небесните
сини очи,
застана пред мен.
Подаде ми ръка:
,,Колко си променен!"-
прошепна ми тя.
После тихо добави:
,,Да влизаме,
стига сме стояли!"
Оркестърът засвири,
отправи покана.
Голяма врява
на дансинга настана.
До премаляване
играхме хоро.
После тихо
засвири танго.
Танцувахме бавно,
блажено, с наслада.
Сякаш сега
започваше нашта балада.
Една непрекъсната,
неравна борба
в играта на живота,
та чак до смъртта.
Не искаше никой
да приеме,
че е остарял,
че за лудории
отдавна е минало време,
че в атмосферата гореща
това е нашата
последна среща!
© Никола Яндов All rights reserved.