От среща си тръгвам, от среща за двама,
но единият нещо май не разбра,
че любовта е взаимност, светът е за двама,
за обич и нежност е нужна душа.
"Довиждане" казваш и "Пак заповядай",
"Но тръгвай, че чакам и друга жена",
списъка дълъг на ум си пресмяташ,
уж думи са само, но от тях заболя.
Ти знаеш ли думите колко раняват?
Забиват се в мен като отровни стрели.
Безразлична се правя, но всъщност изгарям,
а от вътре сърцето кърви ли...кърви. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up