Jul 21, 2007, 9:34 PM

Последна среща 

  Poetry
737 0 1
Луната оглежда се, суетна,
в тихите води,
а в тъмнината непрогледна
вървиме двама - аз и ти.
Тихо е. Шепнат листата.
В очите ме гледаш ти.
Последна нощ. Обичам те!
Сълзите напират в очите ми.
Мълчим. И има ли смисъл от думи,
когато любовта от очите струи
и има ли смисъл от клетви,
щом знаем, че за последно сме двама, нали? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Стойкова All rights reserved.

Random works
: ??:??