Стая тъмна, потънала във ретроспекция,
в забравата на някогашния красив живот...
Превърнала се в измислена от лампата проекция,
отразила жълтеникавия и прогнил, олющен под.
А на масата в средата, кротичко приседнал,
стои човек във леко сивкавата, жълта светлина,
и в неистово желание ръката своя е протегнал.
Накъде ли? Може би към своята душа?
Но не! Ръката посяга към бутилката отсреща
и плахо си долива под сянката на восъчната свещ.
На екс изпитото превръща се в сълза гореща,
от пепелището житейско, превърнало се в пещ. ...