Свирката изплака, а влакът пак изпъшка,
бавно се откъсна от стария перон.
От устните ми тихо изплъзна се въздишка,
една сълза догони последния вагон.
Релсите протягат две ръце към тебе,
някак си ритмично пеят трака трак,
а страхът отново гърлото ми стяга,
„Как ще те забравя?“ – питам пак и пак.
Във гръдта ми парят още твойте ласки,
пръстите ми помнят допира до теб,
всичко се бунтува, всичко в мен те иска,
ти любов ми даде, а после я отне. ...