Последната чаша
Последната чаша
Чаши много съм изпила
с горчилка и люта ракия -
всичките съм нащърбила
със зъби, които днес крия….
Заравям ги - могила в дебрите
на душа - кория мрачно-хладна -
ритуал, познат ми от древните -
погребвах - „да не ходя жадна”,
а аз оставах горе „на изчакване”
на оназ последна, празна чаша,
в онова особено разкрачване -
поза „от нищо веч се не плаша”
Кой плод ще изцедиш за Края -
капка евтаназия – добрата смърт,
дали вкусът му аз ще разпозная -
пропит живот – платена смърт?
Любов – тъй жадно питие,
чакала ме в прашно чекмедже
(може би някой ще я донесе
като за пияница – в шише…)
Ще приседне горе Любовта ми -
нелепа, ритуална оплаквачка,
а чашите – беззъби таласъми
ще молят за една поне „капачка”.
Чаши много съм разляла -
за други пълнех с Обич само…
Последна чаша на раздяла -
глътка „празно” и - през рамо!
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Първите два и последните два са предостатъчни и ясни...иначе ми идва в повече....Просто мнение!
-
Бил си тук, Людмиле! Чудесен коментар, благодаря ти!
-
Има равносметка. Е, не е от тези, пълнещи с благ плод кошницата. Но стихото не е превърнато в трибуна на съжаления и самосъжаление. И правилно, от тях полза никаква.
-
Благодаря ви, Ани, Деси!
-
Дълбок стих - от душата!
-
Колко много емоция, колко много чувство е вложено в този стих. Прекрасен, аплодирам!
-
Любо мерси, добро утро!
-
Много силни чувства, поднесени в характерния за теб стил. Хвърляй чашата, не поглеждай назад и смело напред Рени. Желая попътен вятър!
-
Влад, благодаря!
-
Благодаря ви, Таня, Влади! Добро утро!
-
Радвам се, че се върна Рени и отново ни радваш със стиховете си. Колкото и да пием от чашата на Любовта, явно няма насита. Прекрасен стих!
-
Поздравления и от мен, Рени! Много ми хареса!
-
Как ме зарадва, Мариане! Привет!!
-
Поздравления, Ренче!
-
Уважавам искреността Ви, Латинка-Златна. Благодаря за критиката относно "творението" ми.
-
„Кой плод ще изцедиш за Края -
капка евтаназия – добрата смърт,”
Смъртта е смърт! Тя не може да бъде добра!
„Кой плод ще изцедиш за Края -
капка евтаназия – добрата смърт,
дали вкусът му аз ще разпозная -
пропит живот – платена смърт?”
„смърт” със „смърт” не се римува!
Дори римата „мечка” с „клечка” е за предпочитане в случая, тъй като поне думите са разнокоренни.
Не мога да разбера каква е основната идея на това „творение”, да не говоря за поантата, която би трябвало да бъде най-силна.
Просто съм искрена!
С добри чувства! -
Благодаря ви, Младене, Гавраиле! Само да уточня, че то не е в "любовна" и е написано за единствено важното нещо в Живота -Любовта въобще, като единствен негов смисъл.
-
Последна чаша
хвърляй през рамо
и почвай ново Начало.
Поздрав! -
Силна лирична изповед, поднесена с оригинална изразност.
"Последна чаша на раздяла -
глътка „празно” и - през рамо!"
Сякаш любовта е чаша, от която пиеш ли ожадняваш повече.
Поздрав за чудесната поезия, Рени и добре завърнала се в сайта. Липсваше!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
