Ти си там. Аз от тука те гледам. Само тънко стъкло ни дели. Ще протегна ръка. Ще те следвам. Не разбра ли? В очите гори!
Брой до десет. Така ми е хубаво. За последно те виждам. Нали. Аз съм тук. Ти си там... Глупаво. Този луд интернет ни дели.
Като снимка си жива в албума. Всеки ден те разлиствам. Уви.
..............
Ще преглътна последната дума. Но от нея най-много боли!