Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна.
Не тръгвам. А нощта е онемяла.
Не казва нищо. Нищо и не чува.
Едно дърво от студ е оголяло.
Трепери ли... не, само ми се струва.
Дочувам сякаш стъпки зад завоя –
защото зад завоя е прикрито.
Аз знам – сега ще кажеш, че съм твоя,
че пак си скрил от твоята следите. ...