За теб ще си спомня когато
загърне ме черната риза
на тъмното нощно поле,
погълнало мръкващи макове.
И скритата тъжна луна,
когато се счупи със трясък
в челото на грозен гаргойл,
задавен с дъждовна вода.
Тогава ще спра да тъжа,
защото от мен във Всемира,
намерих по-тъжна душа
и шепот увиснал във примка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up