Довиждане!...До някой друг живот!...

Jan 21, 2018, 7:50 AM 2018-05-04T14:56:12+03:00

Poetry » Other

538 5 10

( Предсмъртните размисли на едно прасе)

Тревожни дни настанаха в квартала,
белязани със дим и свински квик,
със миризма на кожа изгоряла,
на хора с ножове и с мрачен лик.

Съседското прасе така изпати -
на сутринта изви с предсмъртен глас...
То не, че бяхме близки, но - познати...
От ужас разтреперах се и аз!...

И депресирах се, попаднах в яма.
Стопанинът при мене тук дойде,
погледна ме, ей тъй - с тъга голяма
и никак не изглеждаше добре...

Почеса ме с ръката зад ушите,
въздъхна и задълго замълча.
Какво му е, поисках да го питам.
Прасе, нали съм - само изгрухтях...

Сега си спомних как ми се израдва
след бягството ми - уморен и слаб!
Не ме наложи с дръжката на брадва,
а ме изкъпа и ми даде хляб...

Изпълват ме предчувствия тревожни -
това е сигурно последна нощ.
Ще дойде утре рано оня с ножа -
живота да ми вземе - и добър, и лош...

Нагоре ще се възнесе душата,
не стигнала до свинската мечта,
ще ми транжират скоростно месата
и ще ме варят, пържат и пекат...

Ще ме излапат и поливат с вино -
червено като ярката ми кръв,
а в кочината друг ще бъде догодина,
навярно ще си мисли, че е пръв...

Пък мене много скоро ще забравят -
веднага след последния буркан.
Стопанинът ми само ще разправя
за мойто бягство, като е пиян...

Изпълни ролята си тука Гого.
Е, не изхраних цял човешки род!...
От мене - толкоз!...Повече не мога!...
Довиждане...до някой друг живот!...

(Из цикъла "Ако можеха да говорят")

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Роби (Роберт)

2018-01-27T06:46:18+02:00

Марги, Наде, Стойчо, Веси, Меги, Таня, Пепи, Павлина, Влади и Райна, благодаря, че се отбихте при мен, четохте и коментирахте!...Леко перо ви желая!...
RainaVakova

2018-01-25T09:54:50+02:00

Уникално е да се вживееш в тази роля...най-точните думи си намерил!
Avis (Павлина Соколова)

2018-01-22T01:14:22+02:00

Тъжно.
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-01-21T22:56:24+02:00

Замъглиха ми се очите, Роби! Горкото!... Колко съм се вълнувала, докато четях "Ако можеха да говорят"... Спомням си края на една година ( бях много малка), на село... случайно чух, че на другия ден ще идват да колят прасето... и започнах с моите въпроси" Ама защо? ", " Защо трябва да го убиват? ", " Не може ли да го оставим да си живее? " и т. н. и ми казаха, че така се правело преди всяка нова година и за това се гледа. Много се натъжих и същия ден доста поседях при него и го галех и чешех зад ушите, а то ме гледаше със сините си очи и тихичко грухтеше от удоволствие.. . На другия ден ни изпратиха, с кака, у комшиите, но когато чух квиченето - разбрах... Много плаках и не ядох... Все виждах сините му очички... Много ме разчувства!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2018-01-21T19:43:22+02:00

Поезия - хорър си написал.
JujuBuju (Миглена Миткова)

2018-01-21T13:50:28+02:00

И на мен ми стана мъчно за горкото прасе... Поздравления за майсторството, Роби!
Веси_Еси (Еси)

2018-01-21T13:08:12+02:00

Горките прасенца! Но ти, Роби, така умело си се превъплатил в ролята и така изкустно си прсъздал размислите им, че на нас не ни остава нищо друго освен да повярваме и да им съчустваме! Поздрави, приятелю! Жесток си!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-01-21T10:56:13+02:00

Нещастно звено от хранителната верига...Хранят го: докато някой ден един палач с нож пристига! И никой не тъжи за него вече.Я гледай, що народ е радостен на смъртната му вечер!😄
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2018-01-21T10:29:13+02:00

Провокираш размисли, Роби. На съм вегетарианка и не се упреквам за това, но да нося кожено палто, да ям дивеч, да отгедам животно и да го убия- това не мога.
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-01-21T07:58:50+02:00

Почувствах се много виновна! И ми се доплака. Това е много тревожна тема за мен. Аз ям месо. Но убийството на животни, било за храна, било за кеф, за трофеи ме наранява жестоко. Това ако не е шизофрения, здраве му кажи! Ама, не мога без месо! Гладна съм! Мразя се!