Някога, отдавна е било, Земята плоска бе, а не кълбо,
велик живял е бог-титан, с име гръмко - Океан.
Прославен воин бил тоз титан, ловък, сръчен в люта бран,
не знаел милост, ни пощада, живот отнемал за забава.
Той владеел морска шир, с боговете често сядал е на пир,
битки славели в слова, разказвали истории за чудеса.
И безгрижно морските води тъй лежали лихо, без вълни.
Удавниците в мрежи той прибирал, в дом подводен гости ги събирал.
Те реели се в мътната вода, безлични сиви сенки на смъртта,
безчувствени се разминават, приживе любими, сега не се познават.
Майки срещали деца с очи препълнени от празнота,
без любов и без омраза, не знаели печал, нито пък наслада. ...