Нова пътека. До изгрева стъпвам по тръните.
В утрото плисвам вода - да върви на късмет.
Хващам се здраво за всяко поредно разсъмване -
цвете да няма - от плевел ще свия букет!
Тръгвам. Под мен уморени са старите пътища.
Всичките бяха последни. И всички - до гроб!
Днес се препъвам пред прага на ново завръщане -
пак се добрах до поредния - стотен живот.
Свикнах му вече на всяко тръпчиво умиране.
Стана ми навик да чакам за поп и тамян.
Докато дойдат - последна пътека намира ме -
връзва ме, вика ме, води ме в ден като храм! ...