Извирах в безпосочност и прощавах,
вливах се потребно в непознатото
и опитвах се да сляза - не успявах,
на последната спирка на лятото.
Настигна ме забързаната есен
и погали ме с златисти пръсти,
изморени от вятъра, падаха кестени
и заплакаха облаци - черни и гъсти.
Скоро и снежинките ще затанцуват,
в бяла приказка, прекрасни балерини,
с мокри длани по земята ще рисуват,
бели, пухкави, като килим картини.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up