Mar 19, 2008, 7:38 AM

Последната стотинка... 

  Poetry
1397 3 30

За последен път заплака мама.
Аз мълчах, преглъщайки сълзите й.
Като свършат всички разстояния,
приближаването те убива.
Сухи са без нея дъждовете.
Тишината диша безразличнo.
Любовта не беше за мъжете ми.
Мамо, за последен път обичам.
За последен път държа ръката ти.
За последен път те наранявам.
За последен път съм дъщеря ти.
Първо и последно преброяване.
Тръгнаха си чуждите роднини.
Гостите. Приятелите. Всички.

Мама е последната стотинка...
Плащам си със нея. За обичането.

 

2006

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??