ПОСЛЕДНИ ЩРИХИ ОТ ЛИСТОПАДА
Щастлива бях един сезон.
А ето зимата пристига.
Със сажди и със счупен клон
ме вписва в бялата си книга.
Нахлуват първите мъгли –
нахални като градски котки.
Залъгвам се, че не боли.
Но болката не става кротка.
Не съм будувала заради теб.
Обичам да беседвам с мрака.
Опърпаното ми небе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up