Стоя сама във мрака
отново с мисълта за теб,
но за щастието даже плаках,
затихва вече стон свиреп.
Бледнеят часове тъга,
съхранени в бели редове.
За сетен път прелиствам ги сега
и с болката сбогувам се.
Изписаните думи мрачни –
свидни стонове на любовта,
нашепват за история далечна,
оставила следа в света. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up