Протегна лятото последните лъчи,
с милувка топла нежно ме погали…
Поиска в моите коси да заблести,
във жълти, слънчогледови пожари.
А после ме дари с прегръдка синя,
с вятър и звезди, с магичната Луна.
Светулките блестят по път изминат,
душата ми намират в зелената трева.
Въздишката поех от жълтото глухарче,
потърсих се сред пухкавите облаци.
Небето пламна в пурпура, а здрача
събра надежди в шепите на просяци. ...