Броя последните стъпки на зимата -
пристъпват пред мен по снежните улици,
изгубват се бавно, там по пъртината,
след кратките дрямки и дълги безсъници.
А Янтра разлива водите си ледени,
прегръща брега в танц на танго
и в ласки, които от скреж са изпредени.
Красиво преплитат тела във едно.
Последните стъпки ехтят във небето,
отекват в камбаните на старите църкви.
Снежинки докосват ме, галят лицето,
а зимата бяла следите си кърпи. ...