Apr 1, 2015, 1:18 AM

Последния ден на септември 

  Poetry » Other
556 0 2

в последния ден на септември джазмин

когато любовните ни сънища

пристъпваха из въздуха

и слънцето заспиваше между ръцете ни

слушахме  под дърветата

песента на едно златно бъдеще

а в прегръдките ни падаха

рози и сенки

заченали онзи момент на възможност

гласовете ни се вслушваха

в добре пазена тайна

крайбрежните улици изричаха имената ни

а мисълта за теб се влюбваше във всеки прилив

донесъл крехките линии

на силуета ти

в последния ден на септември джазмин

знаех коя съм

в очите ти

и раждах щастието на света

в докоснатите ти устни

малка и превъзходна

звезда

в последния ден на септември

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Остарявам или останах твърде дълго във високата планина...Но пишеш различно, мадам.... Джак
  • Ооо, познавам те от едно друго място и много харесвам поезията ти! Пренасяш ме в друг свят, където красотата се диша, а не съзерцава!Публикувай и тук по–често!
Random works
: ??:??