На последния етаж сега се качвам,
влизам в жилище голямо
и усмихвам се, когато брат си аз изпращам,
но ми се иска да поплача на неговото рамо.
И пак оставам тука, под звездите,
в голямата квартира сам-сама...
Броя кога ще минат дните,
за да се прибера в къщи... у дома!
А ти си някъде далече -
със семейство, може би с деца...
Целуваш ги, прегръщаш ги и ги обичаш,
а а съм тук съвсем сама!
На последния етаж сега се качвам,
в големи стаи, обзаведени като в дворец,
сама посрещам се, сама си се изпращам,
по дяволите, сама ще си остана в ръка с писец!
© Христина Юлианова All rights reserved.