Подследният пристан
Като безпризорни деца,
забравили как и защо са родени,
в небето безцелно се скитат
оръфани дрипи -
последните жалки останки
от буйните гриви на черни,
доскоро изригващи тътен
и мълнии, облаци.
А моите мисли се лутат,
подобно на кораб със счупени мачти
в море от болезнени спомени ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up