Последен стон в сърцето ми за тебе,
последна нощ за теб горя.
Безсмислено е, а и нямам време...
За кога да бъда толкова добра?...
Последен стон, а нещо се пречупва,
треперя като лист, посрещащ есента.
Отронва се частица от сърцето,
по лицето стича се замръзваща сълза.
Колко чаках те и те отричах?
Колко пъти бдях над теб?
Колко в храма на колене молех се,
със свещ в ръка и най-отпред?...
А утре няма да ме има,
дори да ме потърсиш за момент.
Ще бъда само тъжен спомен,
като леденото кубче в чашата пред теб...
© Ангелина Петкова All rights reserved.
Поздравления за прекрасните стихове,които прочетох от теб,много са хубави!А...истина е ,че на едни места малко запъва...
Николай!