Раздялата не беше многословна.
За нас горяха хиляди слънца,
които днес умираха... виновно.
Денят се влюби... в късната Луна,
звездеещо заспива... със усмивка.
А ти и аз... шаблонно пак мълчим,
последен тост... изгаряща напитка.
Приличаше до края... на Любов.
Така не се научих да те мразя.
Бездетието вие... като скот,
в душата ми, която не опазих.
А Болката е тежка... като Болка,
така и не измислих друго име.
Не ме разбра... не стигна до сърцето.
Не те разбрах... Отдавна няма "Ние"!
© Кремена Стоева All rights reserved.