Погледни ме.
Усмихни се.
Може би ти е за последно...
Аз си отивам...
Сърцето ме боли,
а ти не знаеш,
че вече е студено.
Прегърни ме.
Целуни ме.
Може би ти е за последно...
Аз си отивам...
А споменът горчи
и ти не знаеш,
че ме зове небето звездно.
Докосни ме.
Съхрани ме.
Може би за последно...
Аз си отивам...
До мен коленичи
ти сам разбираш -
туй не е нередно.
Не се плаши,
кажи ми
всичко онова, което си пропуснал за толкова години.
Аз ще мълча и ще те слушам -
за друго просто нямам вече сили...
© Галина Матева All rights reserved.