Попита ме "Кога ще напишеш нещо и за мен".
"Когато ми разбиеш сърцето" - отговорих.
Безброй стихове родиха се след онзи ден.
Писма безкрайни писах, без да има кой да ги отвори.
Толкова имах да ти кажа, но го казах твърде късно,
когато вече глух назад остана моя глас.
Дори най-яростния вик в стена от болка се отблъсна.
Ти беше права, разбира се, но късно проумях.
Сега ти пиша, вярвай, за последно,
и като за последно ще го изгоря.
Тя истинската обич не изгаряла безследно.
ще пазя въглен скришом в пепелта. ...