Feb 13, 2010, 11:43 AM
Последно причастие
Залезът – ирис на гълъб,
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете,
ще вечеря на лунна синия.
Капе кръвта му и свети,
но аз няма от нея да пия,
нито ще вкуся плътта му
с най-безбожно раззинати рани.
Питам Го, питам се само:
с изкупление все ли се храни?
Вдигам последната чаша
за любимия верен мой Юда –
той от греха не се плаши,
изковава ми кръст без принуда.
Моя е стълбата, Боже,
че от земното миг не остана!
Ангелът Твой дали може
да превърже предадени двама?
под крилото на здрача помръква.
Виждам небесната стълба
и потръпва душата ми смъртна.
Господ, подвил си нозете,
ще вечеря на лунна синия.
Капе кръвта му и свети,
но аз няма от нея да пия,
нито ще вкуся плътта му
с най-безбожно раззинати рани.
Питам Го, питам се само:
с изкупление все ли се храни?
Вдигам последната чаша
за любимия верен мой Юда –
той от греха не се плаши,
изковава ми кръст без принуда.
Моя е стълбата, Боже,
че от земното миг не остана!
Ангелът Твой дали може
да превърже предадени двама?
© Аноним All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Силно!
-
Хубав стих!
-
Тежко!
-
Харесах, обаче смени шрифта, трудно се чете
-
Аплодисменти!!!
-
Страхотно!
-
Харесах.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
А това, че лиричния се моли за двамата, и "за любимия верен мой Юда"...Сила, много сила и много светло бъдеще на автора написал толкова красиво нещо!