Последно сбогом
Ти пак си тук и пак ми казваш
колко сложно сплетено е всичко между нас.
И пак си тръгваш - не оставаш,
когато от тебе нужда имам аз...
Последно сбогом никога не чувам,
вратата вечно тъй открехната стои -
минаваме и ти, и аз през нея
и ровим се, но само във мечти...
Да те питам - не боли ли повече, когато
един път месечно се връщаш
и отваряш ти вратата сляпо, ...