шарпей (Ралица Георгиева)
5 10
Dec 26, 2007, 3:46 PM

"Последно сбогом" 

  Poetry » Other
1704 0 8

Пусто е, нали?

Но ти едва ли го усещаш.

Судено е дори,

когато някой ти поглеждаш.

Опитваш се очите да отвориш,

опитваш се сам себе си да съживиш.

Но не успяваш и да заговориш,

не успяваш и отново тъжен ти мълчиш.

 

Знам, не мога днес да ти помогна,

но искам да ти кажа, че ме трогна,

когато сподели със мене своята съдба!

 

Помни, че аз ще те обичам,

дори и там, на оня свят,

защото там сега отивам -

желая ти - бъди "богат"!

Бъди това, което искаше,

когато бях до теб.

Бъди това, което искаше

и знай, че аз ще съм над теб.

Ще бдя за твойто щастие,

ще пазя твоето "богатство".

И ще те пазя от нещастие,

и ще те пазя от "пиратство"!

Бъди велик и смел в живота!

Съжалявам, че не мога да го кажа.

Но вече нямам глас, за Бога!

Не мога и да го покажа!

Пусто е... студено е,

но ти едва ли го усещаш...

Живот, Съдба - това е

и не можеш ти да им нареждаш!

30.01.2002. 

© Ралица Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??