ПОСЛЕДНО СБОГОМ!
/МОРЕТО - красив последен кадър от един човешки живот/


Здравей, приятелю стар, аз се върнах.
Идвам при теб след толкова време.
Много мъка и радост аз преживях,
много срещи и много раздели!

Но не забравих, за миг не забравих
твоите горещи, тръпнещи ласки.
Как слънцето върху лицето си чувствах,
а бризът развяваше ми косите!

Искам пак да тичам по брега ти
и да си играя с теб закачливо.
Виж, до тебе аз идвам, стигни ме ти.
Не беше ли тъй сладко и мило?!

Преди колко време бе? Млада аз бях,
красиво и диво, невръстно хлапе.
Сега побеляла, пак те видях.
Все тъй красиво си - мое МОРЕ!!!

Над теб волно бяла чайка лети
и леко се спуска приказна вечер,
там в далечината буен огън гори,
щастливи хора танцуват танц ведър!

Непрестанно животът в тебе кипи,
ти даваш живот, но и го отнемаш.
Край си, но и вечно начало си ти.
Ти, ту бурно, ту тихо изглеждаш!

Здравей, приятелю стар. Аз се върнах,
за да бъда тук отново със тебе.
Тук в последния мой час аз се отбих,
преди завинаги да си замина.


Ще те обичам аз вечно, сбогом кажи.
Пясък между пръстите и изтича,
плясък върху пясъка се чува. Тишина и...
босоногото хлапе пак по пясъка тича.