О, Дядо!
Отиде си от нас.
Очите ми, те тихичко ридаят
и спомням си как ти казваше преди:
"Животът - той е радост и тъги."
Надеждата, че спиш - се изпарява.
Нощта и тя бързо отминава.
Спомням си как бе ти най-достойният човек
и моля се след време и аз да бъда като теб.
Не са ми нужни нито думи, нито жестове дори
да пазя твоя спомен
за истинската обич, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up