Jun 29, 2013, 8:08 PM

Последното листо2 

  Poetry » Love
566 0 1

Думите, които заслужаваш не изрекох :

не исках да са есенни листа

и в шумата да се изгубят безвъзвратно

с другите,  нечутите слова.

Но днес проплаква нежната цигулка.

От теб ще се отрони най-последното листо.

Чувствам твойто Сбогом и тревожно

пред прага на снега ридае листопад.

Дърветата  разцъфнали напролет опустяха:

нищо не откъснах. Не продума моята любов.

Сега каквото и да кажа... ще е късно!

Глух за мен си, а за тебе няма аз.

 

© Росица Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога съжаляваме, че не сме казали "всичко", но понякога така е най-добре!
    Поздрави!
Random works
: ??:??