Feb 5, 2015, 1:32 AM

Послеслов 

  Poetry » Other
630 0 5

Мокър сняг. Дървета голи.

                       Сивкава здрачевина.

И един градец, загърлен

                       в скут на древна планина.

 

Някога се впечатлявах

                     от такава тишина.

Някога се прилунявах

                     в пламнал поглед на жена.

 

Днес ми е така спокойно,

                    че жената срещу мен

чезне като бяла сянка

                    в погледа ми укротен.

 

Знам, че нещо ще се случи

                        в дългата, безсънна нощ.

Но кръвта ми бавно гасне в мен,

                    останала без мощ.

 

Остави ме, хубавице!

                  Искам да остана сам!

Туй, което ти ми даваш,

                  аз не мога да ти дам.

 

Напоследък остарявам

                  не с години, а със дни.

Догоряват в паметта ми

                 и последните главни...

 

Мокър сняг. Дървета голи.

               Поглед, в който жар гори.

И един градец, загърлен

              в древни, призрачни гори.

© Чавдар Тепешанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??