Гледа ме Бог от очи на дете –
дрипаво, мръсно, ала тихо, добро.
В дните зад сивото, тъжно перде,
сълзата му чиста е само клеймо,
което отново се взира в мен!
Ръката на просяка, слаба и черна,
сякаш ме жегва, макар и студен,
разровила болката тежка, безмерна.
Видях Го в молитвата клета
на майчица стара, години понесла,
към залеза кротичко крета,
по своя пътека красива, небесна. ...