На ивици нарязана заетост
е обградила миговете волност.
Животът - пърхащо кълбо неподреденост,
обстрелва ме с жестокост или подлост.
Съобразяване. Внимание. Завои...
И пак "когато" и "където" се разместват.
Издишвам много бавно след умората -
единствена цена за равновесието...
Обръщам гръб. От скука. От обида.
Стрелите се забиват като навика.
Следите им са знак за поносимост.
Посоката е знак, че продължавам...