Сега вървя по другата посока,
посоката на Първата Любов.
Ах, как скърбя, че е далече
примамливо желаната мечта.
Защото тя е забранено вино,
което устните ми вкусват със наслада.
Приличащо на омайно биле,
упойва мъката ми до забрава.
И чувствам как душата се разтваря,
като свободна птица тя лети.
Облякла дрехата на ангел - бяла
- все по тоя път върви.
© Латинка-Златна All rights reserved.