Създавам те във моите сълзи,
чертите ти рисувам с пръсти,
понякога неистово боли,
но стъпките ти в мене все са дръзки.
Усещам те, когато затъжиш,
когато разстоянието пари,
и пак, и пак бездумен се виниш,
за чувствата от минало заспали.
Тогава се превръщам в тишина
и кротко във съня ти аз навлизам,
посипвам те със мойта светлина,
във твойте дълбини безгласна слизам. ...