Посветено... на силните хора
Два кръвни пътя как ще разделят,
и спомени, и тежест, и неволя?
Очите им от страх ще пресълзят,
когато тръгнат, спрели да се молят.
Очакват "утре", днешното е сигурно.
Докато не намерят в тях животите,
ще рèдят недостатъци във фигури
и вечно ще си мислят, че са лошите.
А камъкът, заспал върху гърдите им,
ще смачка непростените им грешки
и язвите, проникнали в душите им, ...