Поспри, че вече притъмнява
и езерото сънено мълчи.
Поспри сред дъхава тинтява,
сред летни весели треви.
Поспри и с обич се заслушай,
щурчетата неспирно се обаждат.
И стръкове сено в откоси сгушени
илюзия за вечността пораждат...
Поспри и нека лятната вселена
очите си премъдри ти дари,
да видиш как с любов е напоена
и тази песен. Вече зазори...