И днес посрещна утрото без мен
и на деня ще си в плен,
ще минават минути, часове,
ще дойде бавно вечерта
и ще заспиш без мен в празното легло…
А аз дори не мога да заспя,
отдавна посрещам утрото сама,
заспивам рано след първите лъчи
и се моля така по- малко да боли...
Ще ми се обадиш след обяд
и ще ме попиташ „добре ли спах”…
Но пак ще те излъжа зная, ...