Посрещане на гарата

Dec 4, 2014, 6:21 PM

Poetry » Humour

321 0 2

Това така със мен се случи:

писмо от нея се получи.

Узнах от него аз тогаз,

че тя ще дойде във Бургас.

Посочен беше влака точно,

пристигащ на часа нарочно.

И аз в ръцете си се взех

и всичко с радост го приех.

Приготвих се и час по-рано

заех си мястото избрано.

На коловоза аз стоях

и плановете си кроях.

На гарата- във бирария,

се вдига щура олелия.

Жестока музика гърми

и слънце жарко ме ръми.

И ето! Влакът се зададе...

Сърцето май ми се предаде.

Аз погледа си в него спрях

и мойта гостенка видях.

И тръгна бавно тя към мене

да сложи край на мойто бдене.

И не разбрах кога и как,

допря се тя на моя крак.

Целувка тя във миг стовари

и мойте устни натовари.

Усетих във ушите шум,

а в сърцето- сладък бум.

И слънцето видях обратно.

Възкръснах аз за миг стократно.

Останал, Боже, ням е глух,

онази музика не чух...

Please sign in with your account so you can comment and vote.