Посрещнат изгрев
Заставам до реката и си мисля:
Каква величествена красота!
Небето бавно, бавно се избистря,
а птиците разперят си крила.
Потрепвам! Много се вълнувам
в магията на думата:.. Живот!
Аз зная - винаги ще плувам
и сред останки ще намеря брод.
И си стоя. Косата ми се вее.
И гледам. И мечтая със захлас.
Над мене ясното небе блестее, ...