Постеля

May 6, 2018, 3:37 PM

Poetry » Love

562 3 5

Ти си моята постеля –

в делник, в неделя.

По мен се стелеш,

от нежност трепериш.

На рози ухаеш.

Как само възбуждаш!

Бурята в мен здраво завързваш –

с въжета дебели.

Изчакваш минута, да се излее,

да отлети с птичите трели

и ме целуваш-

тъй както, само ти умееш.

Сърцето омеква, като памуче

и ме вземаш в ръце –

укротена, притихнала. Твоя съм вече!

Готова. Изпечена.

Сокът изтече. Изсмукана,

пак ще налея,

защото си моята топла постеля –

в делник, в неделя!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

aap (Ангел)

2018-05-08T15:02:31+03:00

Аплодирам силно!Поздрави Васе!
anabel7 (Албена Димитрова)

2018-05-08T12:52:04+03:00

Неподражаема си, Васе!...Поздравявам те за този чувствен стих!
rumbic (Руми)

2018-05-08T10:54:30+03:00

Каква образност, Васе! Тук е описана една всеотдайност, която може да даде само човек, обичащ със сърцето си!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-05-07T07:42:01+03:00

Привет, Вълшебнице Васи!
dansyto (Данаил Таков)

2018-05-06T23:34:21+03:00

Много ми хареса! Поздравления!
Сокът изтече. Изсмукана,
пак ще налея,
защото си моята топла постеля –
в делник, в неделя!