ПОСТЕЛЯ ЗА ИИСУС
Не знам какво рисувал е дъждът
с безплътните си пръсти по стъклата –
видях, че ме очаква дълъг път
през пропасти от суети и вятър.
Че днеска съграденото от мен,
навярно утре, вдругиден ще рухне.
А моят свят – от думи сътворен,
е къщичка без покрив и без тухли.
Понеже знам, че в нея съм за миг,
все гледам да им е добре на всички.
Дори врабчето снощи с: – Чик-чи-рик! – ...