ПОСТЕЛЯТА

Постелята си кърпя. - Нали ми е една.

Цялата на кръпки цветни стана.

Философски някои наричат я съдба.

Аз я виждам... все по-къса става.

Научих децата - те да кърпят своята.

На чуждата не може никой да легне.

С презрение не гледайте на моята!

Тя кърпена е с мигове потребни...

Гордея се! Във времето си съумях

да я запазя чиста, свежа и усмихната,

да я опазя на Сатаната от калта,

върху й да коленича притихнала.

Пред Бога, ще ми постелят само нея,

разцъфтяла в палитра нежни цветове.

Да ме обгърне с тях, единствено копнея!

През светлината Си неземна да ме преведе!

29 03 2018

Надежда Борисова Аврамова