Да беше просяк, щях да те нахраня,
бездомен да си, щях да приютя,
далечен гост – в домът си ще поканя,
разплакано дете – ще утеша!
Да беше облак, щях да се покрия
та суха да остана след дъжда,
дълбока тайна, щях да те разкрия,
но ти си спомен в мъничка сълза.
Понякога ме водиш в друго време,
градина, куче, слънце и цветя,
дори на припек, сива котка дреме,
а аз съм малка, с босички крака. ...